Галерията на Града на художниците трябва да е пример за цялата страна

ГХГ-Пловдив се нуждае от директор, който да вкара галерията в съвремието, да я доближи до хората и да активира образователната ѝ страна

Преди няколко седмици бе обявен конкурс за директор на Градската художествена галерия – конкурс, от който трябва да очакваме много. Защото Пловдив се кичи с множество титли и прякори, но трябва и да ги защитава в съвремието, а не да разчита на някакви стари лаври.

Европейската столица на културата предполага, че сме и Българска столица на културата. А редовно чуваме и, че сме „Градът на художниците“ – така конкретният ангажимент в грижата за художественото става още по-голям.

За съжаление, сегашното състояние на пловдивската Градска художествена галерия не подкрепя тези титли по никакъв начин. Пловдив има една от най-богатите колекции от произведения от изкуството от модерността, но галерията по никакъв начин не се отличава от десетките останали подобни институции в станата. Прекрасната реставрирана сграда на Постоянната експозиция предизвика основно гафове и учудване сред посетителите, но нищо повече – видяхме същите стари картини, просто в обновена сграда.

Временните исторически художествени изложби – с малките изключения на гостуващи куратори – пък обикновено нямат никаква стойност, освен да се изкарат картини от депа, които обаче говорят само на най-запознатите и по никакъв начин не достигат до нова публика. Тук-таме интерес предизвиква някоя съвременна изложба, но отново има много какво да се желае по темата.

Разбира се, всички тези критики, за които много пъти сме говорили на страниците на „Под тепето“, а и се коментират сред културната общественост непрекъснато, не трябва да се абсолютизират. Има добри, има и лоши примери в дейността на галерията, която е един голям екип, който прави различни неща.

Но така или иначе директорът е ръководителят, който дава насоката и води тази уж престижна институция в една или друга посока. А каква трябва да бъде тази насока, за да бъде наистина Пловдив пример, който да следват, а не на който да се смеят колегите от останалите градове?

Атрактивно виртуално присъствие и маркетингова стратегия

Галерията няма никакво онлайн присъствие и това е колкото очевидно, толкова и тъжно. За съжаление един турист или пловдивчанин трябва да положи огромни усилия и високи умения в търсенето в интернет, за да разбере каква изложба в момента къде има, както и детайли, като работно време, цени за вход и прочее детайли, каквито можем да разберем без никакви проблеми за музея в Харманли или Септември.

Без да обиждам тези или други подобни населени места и институции, смятам, че Пловдив трябва да има по-съвременно или поне наравно присъствие с тях в реалното, и във виртуалното пространство.

С две думи – ГХГ-Пловдив трябва да има адекватен сайт, адекватно онлайн присъствие – в YouTube, във Фейсбук, в Инстаграм, в ТикТок и във всякакви места, откъдето може да привлече нова заинтересована публика, вкл. и детска такава. И съдържанието, което се появява там не трябва да се ограничава с прессъобщение за предстояща изложба и цената на билетите, а трябва да бъде специфично. Специални картинки, рекламен трейлър на изложба, известни лица, които говорят за изкуство и рекламират пред широка публика – всичко това са обичайни неща за една съвременна галерия в 21-и век.

Важен в този смисъл е и целият маркетингов облик на галерията. Огромен пропуск и също проблем, за който е ставало дума – и с който всеки новодошъл гост в Пловдив се сблъсква непрекъснато – са новите пространства, получили безлични и скучни имена. Галерия „Капана“ и Галерия „2019“ не говорят нищо на никого, още по-малко на гугъл за всеки, който иска да ги намери. Тези пространства трябва да имат свой уникален облик със собствени уникални имена (и най-малкото адекватни на пространствата: галерия „Капана“ не се намира в Капана и това обърква всеки турист, който съм срещал), със собствена политика на развитие. Не зная дали е късно за преименуването им, но брандирането им като специфични пространства за култура е безкрайно наложително.

Образователна страна

Галерията освен пазител на културно наследство и пространство за поставяне на картини трябва да бъде и образователна институция. А този аспект напълно липсва в политиката на ГХГ-Пловдив в последните години.

Галерийното пространство трябва да бъде място за учене. Самата Постоянна експозиция е точно обратното в момента със закачените без логика и обяснение картини. Същото трябва да правят и временните изложби на галерията.

Много повече човек може да научи от посещение в коя да е от по-непретенциозните (отново – без да обиждам другите институции, но Пловдив трябва да е Примерът, а не малкото бедно братче) съседни галерии – в Пазарджик или Стара Загора. Там в адекватно подредени пространства човек може да прочете текстове за даден художник, период на изкуството или конкретна творба. Макар и понякога текстове, напечатани не по най-издържания дизайнерски начин – вероятно поради недостиг на средства заради пословично малките бюджети – но смислени, адекватни, направени с идея. Нещо, което в Пловдив липсва и от което трябва да вземем пример – от Пазарджик, не от Лондон.

А тук отново идва ред и на дигиталната страна. От Лондон можем да вземем пример именно за образование през виртуалния живот на галерията. Не само от Лондон, а от десетки галерии в целия свят, които записват лекции, правят специфично видео съдържание с образователна цел, правят кратки филмчета за конкретни теми и изложби и т.н. и т.н. Факт, в България почти няма галерия, която да прави това (Националната художествена галерия, вероятно, е единственото изключение, при това с плахи опити с 3-4 по-задълбочени клипчета в последните години), но именно затова Пловдив трябва да бъде Пример.

ВИДЕО: Образователно видео за реставрация на средновековна икона в Националната галерия

В лекционната част трябва да бъдем последовател – защото такива събития вече се случват на много места. Актуално активни в тази насока са, например, в Казанлък, където новият директор на галерията Пламен Петров активно работи с платформата „Събота в Галерията“ – лекции история на изкуството за широк кръг публика, свързани както с по-общи теми (като темата за „Рамката на картината“), така и по-конкретни – например, годишнина на даден художник. И в никакъв случай това не е единственото място, където се случват подобни неща. Но в Пловдив – не се случват.

Тук бива да припомним, че в Пловдив вместо почит към Румен Жеков, понеже това не било практика, Градската галерия реши да отдаде пространство за световноизвестен астролог и неговата книга.

Адекватна експозиция

Основата на всичко това трябва да бъде адекватната експозиция – както постоянната, така и подреждането на временните изложби. Изключенията са малко и предимно в гостуващите изложби. Настоящата постоянна експозиция не прилича по нищо на съвременна такава, а тя е лицето на галерията.

Това, може би, трябва да бъде една от първите работи на новия директор – набързо нахвърляната и очевидно претупана подредба в иначе прекрасната ремонтирана сграда на ГХГ – Пловдив да придобие един съвременен вид, а вече на неин фон, и на нейна основа да се случват всички други неща – лекции, съвременни събития.